Сейк за миг се стресна като маната му прехвърчаше в леки светещи потоци. Момчето се потопи в тъмнината и кръстоса ръце и крака като започна да се концентрира. Цялата концентрация бе опряна на спомени и той започна да си припомня. Как в онази нощ убиха майка му. На него му преминаха няколко сълзи през лицето след което продължи напред. Спомни си за деня когато бе на 13 и всички му се подмазваха знаейки, че скоро ще бъде владетел. Тогава той за първи път уби човек. Излезна навън и се разхождаше. При нападение от убииците на майка му, Сейк се ядоса и ги посече. По ръцете му още имаше кръв неизмита през всичките тези години. Спомни си на 15 когато започна да скитствува насред гората изгонен от мащехата си. На 17 когато се потопи в изкуството на плътските наслади. Онова момиче, Мира му доставяше удоволствие, а той и подсигуряваше сигурно място в двореца. Тези неща му доставяха същите емоции отново и той продължи. Спомените се изчерпаха, но мисълта за Сара владееше неговите мисли. Тази жена беше неустоима за него. Младежът продължи с концентрацията и концентрира маната си в разстоянието между ръцете си. Започна да прави снопове оформящи един доста приличен кръг в това разстояние. С всяка изминала секунда кръга ставаше по-силен и по-плътен като започваше да свети все по-ярко и по-ярко.